Никола Василев
Разглеждането на този въпрос само по себе си представлява риск. Това е рискът да внесем допълнителен смут в душата на човек, на когото бездруго предстои изпитание. Ако смятате, че имате достатъчно тревоги и без този текст, не го четете по-нататък. Ако държите да съберете колкото може повече информация за това, което предстои – продължете. Според нас, точната и правдива информация винаги се оказва от полза за здравомислещия.
Съществуват общи рискове на оперативните намеси и рискове на коремните операции в акушерството и гинекологията. Общовалидни за всички видове операции са рисковете от самото състояние, което налага операция и от други заболявания, които го съпътстват (например – захарен диабет, слабо сърце, малокръвие, алергия). Тези фактори се преценяват преди операцията и тяхното вредно отражение бива сведено до минимум. Понякога операцията трябва да се отложи с няколко дни, за да може организмът да се подготви за нея с помощта на лекарства. Важно е да не пропуснете да съобщите на лекаря за всички свои здравни проблеми, независимо дали те се проявяват в момента или не. Особено важно е да не пропуснете да споменете за реакции на свръхчувствителност или алергии (обрив, подуване, задух, разтрисане), предизвиквани в миналото от лекарства, храни и др.
Общовалидни за всички видове операции са и рисковете от кръвопреливане, ако такова се наложи. Макар и рядко, чуждата кръв може да вкара в организма микроб или вирус. Към общовалидните усложнения спада инфекцията на оперативното поле, която може да се прояви в различни форми – от леко, преходно уплътняване и зачервяване на оперативната рана до тежки инфекции, налагащи следоперативно лечение с най-мощните антибиотици, дори повторна операция. Пак в тази група следва да се поставят и усложненията, свързани с по-значителна кръвозагуба.
Акушеро-гинекологичните коремни операции по същество представляват
тазова хирургия. В тазовата хирургия съществуват рискове и усложнения, които не са характерни за други раздели от хирургията. Едно такова усложнение е увреждането на органи, спадащи към другите две системи в таза: стомашно-чревна и пикочоотделителна. Рискът от засягане на тънко черво е най-голям в самото начало на операцията (независимо дали тя е обикновена или
лапароскопска), в случаи когато пациентката е прекарала други коремни операции, особено ако те са били свързани с
тежко възпаление в коремната кухина. Рискът от засягане на дебелото черво е повишен при някои форми на
ендометриоза и при някои тумори. Рискът от нараняване на пикочния мехур е най-висок при цезарово сечение, а от засягане на пикочопровод (уретер) – при премахване на матката. Обикновено този тип усложнения се установяват веднага от оператора и той ги коригира така, че следоперативният период не е повлиян съществено. Понякога се налага удължаване на болничния престой и допълнително лечение, включително повторна операция.
Тазовата хирургия по принцип крие риск от образуване на съсиреци в кръвоносните съдове (тромби). Този риск е повишен допълнително при някои състояния като затлъстяване, бременност (цезарово сечение), злокачествени тумори и др. Днес при голяма част от пациентките, подложени на тазова хирургия, се извършва профилактика на тромбообразуването с лекарства, които са изключително ефикасни.
След акушеро-гинекологични коремни операции, включително цезарово сечение, често е налице потискане на чревната функция. Отделянето на газове е затруднено и коремът се подува. Тези оплаквания са най-изразени към третия следоперативен ден и обикновено преминават спонтанно и безследно.
Повечето акушеро-гинекологични операции изискват по време на самата операция пикочният мехур да се поддържа празен. За тази цел в мехура се поставя катетър. Катетърът се сваля в деня на операцията или на другата сутрин. При операции, свързани с директни въздействия върху пикочния мехур (каквито са повечето операции за корекция на смъкване, както и онкогинекологичните операции) се налага мехурът да остане катетеризиран за няколко дни.