Какво знаете за...

Кога и как оперираме миома на матката

 
            Имате миома на матката. Един гинеколог Ви е посъветвал да се подложите на една или друга операция, друг – да не се оперирате за нищо на света. Може би се чудите кой съвет е във Ваш интерес.
            Приема се, че миомите на матката подлежат на операция тогава, когато
  • Растат прекалено бързо.
  • Са твърде големи, независимо дали са нарастнали бързо или бавно. Като „твърде големи” преценяваме миоми, които увеличават общите размери на матката дотолкова, че тя става по-голяма от матка, бременна в третия месец.
  • Причиняват оплаквания. Оплакванията, причинени от миоми, могат да бъдат: менструални смущения, извънменструално кървене, болки (от слаби до извънредно силни), проблеми с ходенето по малка и голяма нужда.
  • Представляват репродуктивен проблем – миомите могат да бъдат пречка за забременяване (по-рядко) или пречка за износване на бременността (по-често).
            Когато пациентка и лекар са постигнали съгласие, че една миоматозна матка трябва да бъде оперирана, изниква въпросът: как? Отговорът на този въпрос зависи от целта, която се поставя пред операцията.
            Класическото оперативно лечение на маточните миоми се състои в един от следните два подхода:
  • премахване на възела (възлите) със запазване на матката;
  • премахване на матката заедно с възлите.
            Напоследък в лечението на маточните миоми навлизат високите технологии. Използват се методи за частично или цялостно запушване на кръвоносните съдове, които хранят миомните възли (чрез вкарване на катетър в бедрената артерия, откъдето катетерът достига аортата, а оттам - срещуположната маточна артерия), както и директно въздействие върху възлите с ултрависоки честоти или ултразвук (под контрола на ядрено-магнитен резонанс). За оперативно отстраняване на миомни възли се използва и апаратура за дистанционна хирургия -- робот "Да Винчи". Засега в България този твърде скъп апарат не е доставян. Първата му доставка се очаква в Университетската болница (гр. Плевен), при проф. Гр. Горчев.
           Ако проблемът, причинен от миомите, е единствено репродуктивен (незабременяване, недоизносване на бременността), операцията трябва да отстрани миомния възел (възли), а матката да остане на мястото си. Тази операция се нарича миомектомия. На млади жени, засегнати от единични миомни възли, разположени далеч от маточната кухина, най-често се предлага миомектомия, независимо дали в момента миомата представлява репродуктивен проблем или не. Миомектомията може да се извърши през разрез на корема или с помощта на лапароскоп (гинекологична лапароскопия). Все по-често се предпочита лапароскопският метод.
            Ако миоматозната матка причинява сериозни оплаквания, расте бързо или по начало е твърде голяма, прибягваме до нейното отстраняване (хистеректомия). По принцип, тази операция не включва премахване на яйчниците – стига те да не са засегнати от друг болестен процес.
            Всички изложени по-горе принципи са важни, но тяхното значение е предимно теоретично. На практика, всяка отделна пациентка с миома на матката подлежи на индивидуална преценка. Пациентката и нейният гинеколог заедно търсят отговор на двата най-важни въпроса: трябва ли да има операция и каква точно да бъде тя. А може би имате толкова малка миома, че тя не заслужава да й се обръща внимание? Или изобщо нямате миома на матката?