Лапароскопия означава „гледане в коремната кухина”.
Лапароскопията е въведена в клиничната практика през втората половина на ХХ век. Първооткривателите й са гинеколози. Стремежът им е бил да постигнат директен оглед на вътрешните полови органи, без да отварят коремната стена чрез разрез (т.нар. „отворен достъп”).
Лапароскопът представлява прибор, съчетаващ оптика и осветително тяло. Общата му дебелина е колкото на обикновена химикалка. Приборът прониква в корема през малък отвор в областта на пъпа и се насочва към тазовата празнина на пациентката. Тазовите органи (матка, маточни тръби, яйчници, пикочен мехур, право черво) стават видими през оптиката.
През второ (най-често и трето, понякога и четвърто) отвърстие в коремната кухина се вкарват различни инструменти. Всеки от тях обикновено е по-тънък от основния оптичен прибор. Задействането на тези инструменти позволява органите да бъдат размествани, промивани, освобождавани от сраствания, разрязвани, зашивани, ампутирани.
В сравнение с „отворената” хирургия, лапароскопският достъп има редица предимства и някои недостатъци. Въпреки широко разпространеното мнение, лапароскопията не представлява безкръвна операция – пробиването на коремната стена и боравенето с тазовите органи неминуемо е свързано с известна кръвозагуба. Тази кръвозагуба, обаче, обикновено е далеч по-малка от кръвозагубата при работа през отворен достъп. След една и съща по обем операция, лапароскопският достъп обикновено гарантира по-кратък болничен престой от отворения достъп (2-3 срещу 5-8 дни). При работа на усложнен терен (прекарани в миналото операции, тежки възпалителни изменения и др.), както и при някои диагнози (прекалено обемисти образувания, злокачествени тумори на яйчника и др.) лапароскопският достъп може да се окаже по-рисков от отворения, а понякога приложението му не е възможно.
В редки случаи се налага една операция, започнала като лапароскопска, да премине в "отворена". Това може да се дължи на настъпило по време на лапароскопията усложнение или на непреодолими технически затруднения. Във водещите центрове, където лапароскопията е въведена отдавна и се работи интензивно, честотата на това събитие не надвишава 2-3 % от всички лапароскопски операции.
Типичен пример за диагностична лапароскопия е лапароскопията по повод на безплодие (стерилитет). При нея
- Виждаме как изглеждат вътрешните полови органи -- матка, яйчници, маточни тръби. Ясно се разпознават изменения като миоми на матката, кисти на яйчниците, включително т.нар. поликистични яйчници, последствия от възпалителни заболявания (сраствания, деформации), някои вродени заболявания на женската полова система и др.
- Можем да добием представа дали яйчниците функционират нормално. Това става, като установим наличие на съзряващи фоликули (кухини, където се развиват яйцеклетките) или "жълто тяло" (участък със специфичен външен вид, който се образува в яйчника след овулация).
- Категорично установяваме дали маточните тръби са проходими, а когато не са проходими -- къде точно се намира запушването. За целта в матката се впръсква стерилен разтвор с наситен син цвят и се проследява придвижването на багрилото по хода на тръбите.
- Получаваме достоверна информация за всякакви други изменения в таза и корема, включително за изменения в червата, черния дроб и жлъчния мехур.
Възникнала като помагало за диагностика, лапароскопията бързо се превръща в пълноценен лечебен метод. През лапароскопски достъп днес се извършват повечето гинекологични операции, включително най-сложните от тях. Все пак, за лапароскопията не бива да се мисли като за универсален заместител на класическата „отворена” операция. Когато на пациентката се предлага да избере между лапароскопски и отворен достъп, основен аргумент за крайното решение е нейното здраве – в най-широкия смисъл на тази дума.