Вашите въпроси

Л. М., Видин

  По отношение на сроковете за следоперативно възстановяване, цезаровото сечение не се различава съществено от останалите големи акушеро-гинекологични операции. Правилото е следното:

• До явяване на контролен преглед (един месец след операцията) пациентката се въздържа от всякакви физически натоварвания и от полов живот.
• При условие, че контролният преглед е показал нормално протичане на възстановителните процеси, лекарят дава съвет за по-свободен режим -- леки до умерени физически натоварвания с щадене на коремната мускулатура и подновяване на половия живот.

   Кога да планираме раждане след прекарано цезарово сечение и как да го планираме са два отделни въпроса. Първият е сравнително лесен, вторият -- по-труден.

   По първия въпрос: Цезаровото сечение е коремна операция, при която матката бива разрязана, за да се извади бебето. След като бебето и плацентата се извадят, матката се зашива. Всяка жива тъкан, след като е разрязана и зашита, образува белег -- за да си спомните има ли разлика между белег и нормална тъкан, потърсете някой белег по тялото си и го разгледайте. Белегът може да изглежда прекрасно, но очевидно се различава от съседната кожа. Същото се получава и в маточната стена -- целостта й е възстановена, но нормалните тъкани са "споени" с белег, т.е. с по-различна тъкан. В случая на матката, най-важната разлика между белега и нормалната стена е в здравината. На мястото на зашиването, матката остава с понижена здравина, поне в началото. Прекаленото й разтягане по време на нова бременност и спонтанно раждане може да доведе до изключително тежкото, опасно за живота акушерско усложнение разкъсване (руптура) на матката -- там, където е била зашита. Приема се, че за пълно възстановяване здравината на матка, чиято стена е била изцяло отворена (както това става при секциото) е необходима около година. Поради това, поне през първите 8 месеца след прекарано цезарово сечение жената не бива да забременява. За да е сигурна, че няма да забременее без да го е искала, тя трябва да прибегне до редовна употреба на противозачатъчни методи и средства по време на целия период от цезаровото сечение до решението за нова бременност -- минимум осем месеца (виж и "Премахване на миоми на матката"). Няма данни, че продължителността на този период се променя в зависимост от броя прекарани цезарови сечения, но здравият разум трудно приема решението да подлагаш на изпитание здравината на собствените си (вече оперирани) вътрешни органи всяка година.

   По втория въпрос: След прекарано цезарово сечение може да се роди по естествен път, може да се роди и чрез ново цезарово сечение. Коя от двете възможности ще препоръчаме на отделната пациентка е нещо като висш пилотаж в акушерството. Факторите, с които трябва да се съобразим, са много. На първо място, взимаме предвид едно от основните акушерски правила -- ако причината за раждане чрез цезарово сечение е налице и през настоящата бременност, раждането не може да се осъществи по никакъв друг начин, освен чрез ново цезарово сечение. Така например, ако цезаровото сечение е направено заради тесен таз на жената, при следващото раждане тазът си остава същият и тя отново трябва да роди чрез цезарово сечение. Когато причината за раждане чрез цезарово сечение не е налице през настоящата бременност, взимането на решение зависи изцяло от сравнителна преценка на рисковете. Въпросът е кой риск за майката и за бебето е по-голям -- рискът от коремна операция (всяка следваща коремна операция е по-сложна и, следователно, по-рискова от предходната) или рискът от раждане по естествен път (тук най-големият риск е от разкъсване на матката -- сигурна загуба на бебето и възможна смърт или оперативно премахване на матката на майката). Когато обстоятелствата позволяват, прибягваме до "пробно раждане". При него вкарваме в употреба всички класически и модерни методи за проследяване състоянието на раждащата жена и на плода и при най-малкото отклонение от обичайните параметри минаваме към цезарово сечение. Воденето на раждане по естествен път след прекарано цезарово сечение изисква голяма опитност от страна на акушера и е тежко изпитание за неговите личностни и професионални качества.