Вашите въпроси

Милкана, Ямбол

   Хламидията е малко особен микроорганизъм. Класифицира се между бактериите и вирусите, но повече прилича на бактерий, отколкото на вирус. Съществуват различни видове хламидии. В гинекологията се занимаваме основно с един от тях. Научното му название е Chlamydia trachomatis (Хламидия трахоматис). Тази хламидия е изолирана най-напред от болни с очното заболяване трахома, затова и са го нарекли така. Трахомата е разпространена в Африка, Азия и Латинска Америка, в по-отдавнашни времена не е била рядкост и в България. Нелекувана, може да доведе до ослепяване.

   Освен трахома, Chlamydia trachomatis предизвиква поне още три заболявания, които карат хората да търсят помощта на гинеколог. Това са:

• При жената -- възпаление на влагалището (колпит). Хламидийният колпит е едно от най-честите заболявания, предавани по полов път и протича коварно (до 70 % от засегнатите жени нямат никакви характерни оплаквания). В отсъствие на своевременно лечение, хламидиите се разпространяват към матката и тръбите и са в състояние да причинят запушване на последните. Това става причина за безплодие. От тръбите хламидиите могат да проникнат в коремната кухина, където предизвикват образуване на сраствания чак до диафрагмата.
• При жената и мъжа -- възпаление на пикочните пътища. Предизвиканото от хламидии възпаление на пикочния канал (уретрата) се нарича "негонококов уретрит", тъй като не се установява наличие на гонококи (причинителите на трипера). Предизвиканото от хламидии възпаление на пикочния мехур се нарича най-често "интерстициален цистит".
• Пак при жената и мъжа -- възпаление на лимфните възли в областта на слабините, наречено "венерически лимфогранулом".

      Разпознаването на бактериалните инфекции обикновено става чрез изолиране на микроба в някаква хранителна среда. Не е такъв случаят с хламидиите. Те могат да се изолират само в много специални среди (клетъчни култури), които са трудно достъпни и изискват лаборатории, оборудвани със скъпа апаратура. В ежедневната практика, диагнозата "хламидийна инфекция" се поставя по два начина.

• Чрез изследване на кръв. Кръвният серум съдържа, между другото, специфични белтъци -- антитела, които организмът си е изработил при контакт с различни микроорганизми. Установяването на антитела срещу хламидиите не означава непременно, че човек в момента е болен от хламидийна инфекция. Присъствието на антитела показва, че някога (сега или в миналото) човек е имал контакт с хламидия. Въпреки опитите да гадаем за моментното състояние на пациента според концентрацията на антителата, този метод си остава сравнително неточен и не можем да му се доверим безусловно.
• Чрез изследване на секрет от участъци, където обикновено се заселват хламидиите (най-често от канала на маточната шийка). В секрета се търсят елементи на самата хламидия -- антигени. Установяването на хламидийни антигени е безспорно доказателство, че в момента е налице хламидийна инфекция.

       Хламидийната инфекция се лекува с антибиотици. Най-често се предписват доксициклин или азитромицин. За ефект от лечението е необходимо антибиотиците да се приемат доста по-продължително, отколкото при други бактериални заболявания.